72 години от Балванската битка

Габровско-севлиевският партизански отряд е създаден през лятото на 1943г. от съществуващите шест чети в Габровската и Севлиевската околия. Те формират два отряда и започват решителни действия същото лято. Своята първа битка партизаните провеждат в габровското село Зелено дърво. Последват акции в село Петко Каравелово. През месец октомври двата отряда се обединяват. В състава на така обединения отряд влизат над 70 бойци с боен командир Христо Орловски (Митко), а по-късно Иван Райков (Владо), които последователно се сменят от другарите Стоян Бъчваров (Мишо), Христо Дянков (Кирчо) и Цанко Ганчев (Бончук).

Първата акция на отряда за ознаменуване на съединението на двата отряда е проведена на 22 октомври в с.Бериево, последвана от ации в Севлиевската околия. Зимата партизаните прекарват в Балкана.

Отрядът издържа на най-тежки изпитания. Дори при постоянните полицейски и войскови блокади  на селищата, на горите и Балкана, благодарение на огромните връзки от памагачи и ятаци, отрядът има редовно снабдяване.

Пет тежки битки води отрядът през зимата на 1943-1944г. в селата Химитли, Бузлуджа, Варениците, Равна гора и последната битка при селата Крушево и Балван, която днес честваме като Балванска битка.

На 28 март 1944 г. отрядът от едва 38 партизани е открит от полицейска част, която разбива след кратка престрелка. Отрядът бързо се изтегля към село Горско Калугерово, но е застигнат и обкръжен от големите въоръжени сили, изпратени от Севлиево. След няколко успешно отбити атаки, партизаните минават в настъпление и пробиват обръча. В боя е тежко ранен командирът на отряда Иван Райков. С това Балванската битка започва.

Властите организират тотална блокада. Операцията срещу партизаните се ръководи лично от тогавашния министър на вътрешните работи Дечо Христов. Началото на битката е неочаквано. Партизаните действат бързо. Те лесно пръскат и обезвреждат първата група в движение. През деня влизат в бой с няколко полицейски и жандармерийски групи.

Отрядът трябва бързо да се изтегли в райони, където има големи гори и където снегът се е стопил. Щабът решава оттеглянето да стане в посока село Емен. След два часа пътуване, партизаните са блокирани до село Добромирка от жандармерия, полиция и войска. Караулът открива огън по партизаните, за да ги задържи до пристигането на главните сили. Отрядът се насочва към Балван.

На 29 март сутринта отрядът е открит и обстрелян от самолет югозападно от Балван, а впоследствие е наново обкръжен. В тежкия бой, продължил до вечерта, е убит новият командир Стоян Бъчваров (Мишо).

Ядрото на отряда, вече само от 22 бойци, жарени от куршумите на прелитащите самолети, успява да се укрие в гората. Командването е поето от Цанко Цанков. Партизаните успешно отбиват атаките на правителствените сили и успяват да пробият обръча. Срещу тях в гората вече са части на Търновския гарнизон. Над главите им кръжат самолети. По време на цялото сражение, партизаните не забравят дадената клетва: „В боя срещу враговете да покажем пример на мъжество, устойчивост и героизъм, да бием врага до последния патрон, докато туптят нашите сърца и да удържим победата над фашистките пълчища“.

Самолетите се оттеглят. Настъпва пехотата. Войниците и жандармеристите се вдигат два пъти в атака, но партизаните ги отблъскват с точната си стрелба. Всеки от тях защитава своя отбранителен сектор с поваля всеки противник. Позицията на отряда се оказва удобна за водене на битката, защото войската не може да ги нападне в тила.

Напразно се мъчат офицерите н.да вдигнат войнишка маса срещу партизаните. Те са само 22-ма, но тяхното мощно „ура“ е колкото на хиляди бойци. Боят продължава до вечерта. Патроните са на привършване, при войската настъпва временно затишие. Кални, одимени от барут, партизаните надигат глави. Полжението още е тежко за тях. Тогава щабът им взема смело решение – използвайки тъмнината, на всяка цена да се измъкнат от обкръжението. Прикривайки изтеглянето си през долината, те се добират до шосето, водещо към Севлиево. Противникът още не е открил умелоно опразване на позицията им и дълго след това стреля в онази посока. Така завърши Балванската битка.

Отрядът се изтегля към село Добромирка, като в цялата битка дава жертви – 11 убити, 2 ранени и 2 пленени (впоследствие убити). Оцелелите 14 партизани се присъединяват към основните сили на отряда.