143 години след епичната битка за Дряновския манастир

143 години след епичната битка за Дряновския манастир.

Драмата започва на 29 април 1876 г., когато в обителта влиза четата на поп Харитон и даскала Бачо Киро Петров, която е първият бунтовнически отряд не само в Търновско, но и в България. Те са тръгнали към Тревненския балкан, но турците ги усещат и въстаниците трябва да се укрият в манастирската крепост. Около 200 революционери са обградени от 5000 османлии. Започва героичната отбрана на Дряновския манастир, продължила цели девет дни.
На 8 май турците докарват топове. Гюллетата разрушават манастира и трябва да се мисли за оттегляне. Ранените са оставени в обителта, а оцелелите я напускат в две страни. Но турците са готови и ги пресрещат. Петър Пармаков със 76 бойци е хванат от засада в манастирското лозе и повечето от тях са изклани. Бачо Киро е заловен в една колиба, отведен, съден и обесен в Търново, като преди това произнася великите си думи: „Аз, един Бачо Киро съм, без страх от турчин комита съм!“
Бачо Киро пред въстаниците:
„Ако ние престъпим нашата клетва, която дадохме, че ще си пролеем кръвта на бойното поле, за да подновим славата и величието на нашите прадеди – ще ни проклинат вечно.

Я погледайте нашите неприятели как са повиснали по скалите и гледат в
кой час ние ще се предадем живи в ръцете им. Не, не е простено никому от
нас жив да се предава! Я погледайте къде селото Цинга как турският
аскер се изкачва по височините и как се движи на колони, на колони. Ето
турската тръба, пак се чува – свири на пристъп. А пък всякой знае, че
техните зверства са учудили света.“