143 – та годишнина от избухването на Априлското въстание

С поднасяне на венци и цветя пред паметника на Цанко Дюстабанов, социалистите от Габрово, почетоха 143 – та годишнина от избухването на Априлското въстание. С минута мълчание те отдадоха своята почит пред героизма на Априловци.

В събитието се включиха народният представител Кристина Сидорова, областният председател на БСП – Габрово Николай Григоров, общинският лидер на левицата в Габрово Здравко Кънчев, членове и симпатизанти на БСП в града.

Още на 30 април 1876г., след заседанието на Габровския комитет, Цанко Дюстабанов дава сигнал за обявяване на въстанието в Габрово. Заедно с 30 души въстаници войводата слага началото на Габровската чета, отправяйки се към селата Бичкиня, Нова махала и Етъра.
На 1 май 1876 г. четата пристига в Соколския манастир, където се организира, полага клетва и се отправя към Севлиевския балкан. По пътя й, нейния състав се увеличава или намалява, като към нея се присъединяват още габровци и четници от габровските села. Разделени на три групи въстаниците отбраняват най-дългия фронт по време на Априлското въстание.

Между 6 и 11 май Габровската чета води тежки сражения с променлив успех, отстъпвайки в крайна сметка пред превъзхождащите сили на черкези, башибозуци и редовна турска войска. Част от четниците и водачите на въстанието, сред които Тотьо Иванов и Пенчо Постомпиров падат убити, а Еким Цанков и войводата Цанко Дюстабанов са заловени.

Героичното им държание пред съда впечатлило дори и враговете. На въпроса защо е станал бунтовник Е.Цанков отговорил „ Защото няма оправия в Турското царство, защото турците тъпчат правата на българите, даже в съдилищата няма правосъдие, защото правителството лъже , когато обещава реформи, а не ги изпълнява, защото се убедих, че с добро не ще ни се дадат нужните правдиви и че само с бунт ще се спечели автономията на България.“
Дюстабанов се държал мъжки, достойно като истински патриот. Събрал смелост, със завидно самообладание раздал на присъстващите парите, които били в него, и сам се качил на бесилката с думите: „Бесилката за мен не е позорна“.
Е.Цанков и Цанко Дюстабанов са обесени на 22 юли 1876г. в Търново